Етична ли е крионика?

Криониката често бива определяна като „неетична“, преди изобщо да е уточнено кой етичен принцип според критиците й нарушава. Струва си да разгледаме този въпрос, защото при по-внимателен анализ повечето възражения или се отнасят до практики, които медицината отдавна прилага без особени спорове, или изразяват единствено усещане за необичайност, представено като морален аргумент. Нека разгледаме сериозно доводите за и против и отделим действителните притеснения от рефлекса на отхвърляне.

Аргументите в полза са до голяма степен ясни

Основният етичен довод в полза на криониката е прост. Ако личността ви е кодирана в структурата на мозъкаи тази структура може да бъде физически съхранена след момента, в който съвременната медицина вече не може да помогне, съхраняването й запазва възможността животът на човека да продължи. То не прекратява този живот. Съществената граница не е клиничната смърт, а информационно-теоретичната смърт: моментът, в който структурите, носещи паметта и личността, са увредени така, че вече не могат да бъдат възстановени или информацията в тях да бъде извлечена. Когато човек избере това за себе си, той не вреди на никого и се стреми да съхрани нещо незаменимо. Действие, което съхранява живот и не вреди на никого, по правило не е етично недопустимо. Следователно критиците трябва да обосноват възраженията си. Ето трите най-силни от тях.

Възражение 1: нарушава естествения ред на живота и смъртта

Тук се изхожда от интуицията, че смъртта е естествена, че дори придава смисъл на живота, и че отлагането й е нарушение. Проблемът е, че тази логика доказва прекалено много. Ваксините, антибиотиците, трансплантацията на органи и дефибрилаторите също се намесват в „естествения ред“, защото отлагат смъртта, която би настъпила без медицинска намеса. Никой не нарича трансплантацията на сърце неетична, защото заобикаля природния ред. Криониката е израз на същия стремеж към удължаване на живота, но насочен към много по-далечен момент във времето. А и „естествено“ не е надежден признак за „добро“ само по себе си: много естествени неща са ужасни, а много неестествени са хуманни. Ако удължаването на живота чрез медицина е етично, когато добавя пет години, е нужен аргумент защо при петстотин години то вече би било неетично, а не само усещане.

Възражение 2: разхищава ресурси, които биха послужили по-добре другаде

Това е сериозно възражение и заслужава сериозен отговор, не пренебрежение. Тук са важни две обстоятелства. Първо, разходите се покриват предимно с лични средства: хората, които плащат за собственото си съхранение, обикновено чрез застраховка, не натоварват общите ресурси повече от всеки друг, който харчи за личен приоритет. Второ, изследванията не са безполезни дори ако никога не стане възможно възстановяването на крионирани хора. Изследванията върху криопротекцията, съхранението на органи и хипотермичната медицина намират пряко приложение в трансплантологията и спешната помощ. Днес донорско сърце трябва да бъде трансплантирано в рамките на приблизително четири до шест часа след изваждането му. Разработването на методи за съхранение и последващо затопляне на цели органи чрез витрификация е важна цел на трансплантационната медицина. Това би удължило няколкочасовия срок значително. Тези разходи не са непременно по-неоправдани от безброй други неща, за които хората избират да плащат, а изследванията могат да донесат ползи далеч извън криониката.

Възражение 3: егоистична е

Обвинението е, че желанието да живееш по-дълго, свързано с определени разходи, е егоцентрично. Тази преценка обаче почти никога не се прилага последователно. Никой не нарича егоистично приемането на лечение при рак, поставянето на предпазен колан или желанието да видиш внуците си пораснали. Желанието за по-дълъг живот е сред най-естествените човешки желания и когато човек го следва чрез медицинско лечение, това обикновено се смята за разумно, а не за егоистично. По-подробен разбор има в статията „Егоистична ли е криониката?“, но накратко: избор, който не вреди на никого и се заплаща от човека, който го прави, трудно може да се определи като егоистичен, без същото да се каже и за голяма част от медицината.

Къде е истинската етична работа

Нищо от изложеното не означава, че криониката няма етични проблеми. Съществените въпроси са по-конкретни: дали съгласието е действително информирано при тази голяма несигурност, дали организациите, които предлагат услугата, представят честно действителните изгледи, и дали практиката може да стане по-достъпна, а не да остане привилегия. Именно върху тези въпроси трябва да се съсредоточи сериозният етичен анализ. По тези въпроси може да се води смислен и аргументиран разговор, за разлика от общото усещане, че „просто не е наред“.

За допълнително четене

• Егоистична ли е криониката?
• Аргументи против криониката
• Крионика и религия
• Информирано съгласие