Как биостазисът определя смъртта?

Ако попитате лекар как определя смъртта, ще получите отговор, който през последния век се е променял поне три пъти. Някога спирането на сърцето е означавало край, докато не се научихме да възстановяваме сърдечната дейност. Някога спирането на дишането е било окончателно, докато не се появява апаратната вентилация. Всеки нов медицински метод измества границата между живота и смъртта и позволява на хора, които според старите критерии биха били смятани за мъртви, да напуснат болницата живи. Biostasis изхожда от това наблюдение и поставя следния въпрос: щом границата непрекъснато се измества, какво всъщност определя тя?

Краткият отговор е, че смъртта никога не е означавала едно-единствено физическо събитие. Тя обозначава момента, в който съвременната медицина вече не може да помогне. За да говорим ясно за криониката, трябва да разграничим няколко различни понятия, обединявани под думата „смърт“.

Смъртта не е едно събитие, а няколко

В медицината тези етапи вече се разграничават и не настъпват едновременно.

• Клиничната смърт настъпва, когато сърцето и дишането спрат. В продължение на няколко минути тъканите все още могат да бъдат запазени и човекът често може да бъде реанимиран чрез сърдечно-белодробна реанимация и дефибрилация; при нормална телесна температура мозъчните клетки започват да загиват около пет минути след прекъсването на кислородоснабдяването.
• Юридическата смърт е лекарска констатация, че според действащите критерии жизнените функции са прекратени. Това е правна, а не биологична граница и едва след този момент законът позволява да започне процедурата по криопрезервация.
• Биологичната смърт е постепенен процес: клетките изчерпват кислорода и енергията си, структурите се разрушават и започва разлагане.

Определението, което наистина има значение

Криониката изхожда от по-строго определение, което според нейните привърженици е и по-точно. Човек не е необратимо загубен нито когато сърцето му спре, нито когато лекарят подпише документ. Човекът е необратимо загубен, когато физическата структура в мозъка, в която според тази гледна точка са кодирани информацията, паметта и личността, бъде унищожена до степен, при която възстановяването е невъзможно. Това се нарича информационно-теоретична смърт и е значително по-строг критерий от юридическата смърт. Докато тази структура е физически запазена, човекът според тази концепция би могъл да бъде възстановен от бъдеща медицина, достатъчно развита, за да я разчете и възстанови. Защо именно мозъчната структура се приема за решаваща е разгледано в материала „Паметта, идентичността и мозъкът“.

Прозорецът на криониката

Ако подредим тези определения по време, между тях се открива промеждутък. Юридическата смърт настъпва първа, а информационно-теоретичната според тази концепция настъпва по-късно, понякога значително по-късно, особено след охлаждане на тялото. Процедурите по крионика се извършват в този промеждутък, наричан прозорец на криониката и показан на диаграмата по-долу. Веднага след обявяването на юридическа смърт екипът за незабавна реакция започва охлаждане и сърдечно-белодробна поддръжка. След това кръвта се заменя с криопротективни агенти, които стабилизират мозъчната структура, преди разлагането да унищожи възможността за запазване. Тези агенти се използват, за да предотвратят образуването на ледени кристали в тъканите. Вместо да замръзнат, тъканите преминават в стабилно стъкловидно състояние чрез процес, наречен витрификация.

От момента на юридическата смърт времето е решаващо, а всяка минута забавяне влошава качеството на запазването поради клетъчното увреждане. В идеалния случай процедурата би започнала веднага след спирането на сърцето, докато тъканите са възможно най-добре запазени, но законът изисква първо да бъде обявена юридическа смърт, затова реалистичната цел е забавянето да бъде минимално.

Защо тази промяна на перспективата променя решението

Ако смъртта се разбира като загуба на информация, а не просто като спиране на сърдечната дейност, изборът пред човека изглежда различно. Погребението и кремацията необратимо разрушават информацията, необходима според тази концепция за бъдещо възстановяване. Криопрезервацията е единственият подход, който се стреми да запази тази информация, докато възможността за бъдещо възстановяване остава неизвестна. Не е необходима сигурност, че бъдещото възстановяване ще бъде възможно, за да се приеме, че ненулевият шанс е по-добър от липсата на какъвто и да е шанс.

Препоръчано четиво

• Какво е биостазисът, познат и като крионика?
• Какво е екипът за незабавна реакция и защо е важен?
• Защо възстановяването не е възможно засега?
• Кратък речник на основните понятия