Какво е SST и защо е толкова важно?

Достатъчни са десет минути четене за криониката, за да срещнете съкращението SST, и си струва да го разберете добре, защото то назовава частта от процеса, която в най-голяма степен определя дали всичко това ще проработи. SST означава Standby, Stabilization and Transport (изчакване, стабилизация и транспорт), именно в този ред. Екипът, който изпълнява тази процедура, често прави разликата между качествено съхранение и пропусната възможност. Целият процес е надпревара с времето, която започва с обявяването на законна смърт.

Причината SST да е необходима е проста: след спирането на сърцето уврежданията започват бързо. В момента, в който сърцето спре, мозъкът остава без кислород и неговите клетки започват да умират. Понеже паметта и личността се пазят в структурата на този мозък, всяка минута забавяне отнема безвъзвратно частица от човека, когото се опитвате да спасите. SST съществува именно за да сведе това забавяне до възможния минимум.

S означава Standby (изчакване)

При изчакването екипът пристига предварително и остава в готовност, преди да се наложи намесата му. Повечето членове умират в болница вследствие на известно заболяване с неблагоприятен ход. Когато смъртта изглежда близка, семейството или лекарите уведомяват екипа. Той пътува до пациента с дежурна линейка, автомобил за бърза реакция, редовен полет или, в краен случай, с нает медицински самолет и пренася необходимото оборудване до болничното легло. После чака. Изчакването може да продължи часове или дни. Нищо не започва, докато лекар не обяви законна смърт, защото по закон не може да бъде иначе.

Внезапната, неочаквана смърт е трудният случай: екипът не получава предупреждение и по-голямата част от времевия прозорец се губи, преди изобщо някой да може да реагира. Това е реално ограничение на криониката и част от причината, поради която някои случаи на смърт не могат да бъдат съхранени качествено, а понякога изобщо не могат.

Второто S означава Stabilization (стабилизация)

В мига, в който бъде обявена законна смърт, започва стабилизацията. Оттук нататък всяка минута е решаваща. Пациентът се потапя в ледена вана и се охлажда бързо. Механично устройство за компресия на гръдния кош поддържа кръвообращението, а с него и подаването на кислород към мозъка, докато се прилагат защитни медикаменти. Едва тогава започва перфузията с криопротектант, която замества водата в тялото с вещества, спиращи образуването на лед при понижаване на температурата. След перфузията с криопротектант пациентът се охлажда със сух лед до около −79 °C за транспортиране. Това е температура, достатъчно ниска, за да забави биологичното разграждане почти до минимум. Витрификацията, преминаването в стъкловидно състояние вместо в лед, идва по-късно, при по-бавното охлаждане в центъра. Опасната част от състезанието вече е приключила.

T означава Transport (транспорт)

Останалото е логистика, която може да изглежда второстепенна, но не е. Дългосрочният център на Tomorrow.bio се намира близо до Рафц, Швейцария. Тъй като членовете могат да починат навсякъде в Европа, пациентът трябва да бъде транспортиран през границите по законов ред. Затова дежурната линейка е регистрирана като погребално превозно средство, а партньорски погребални агенции поемат маршрутите, които линейката не може да обслужи. В центъра охлаждането продължава до −196 °C в продължение на около седмица. При около −130 °C разтворът с криопротектант преминава през своя стъклен преход и тъканта се втвърдява в стъкловидно състояние вместо в лед. След това пациентът се поставя в съд за съхранение, наречен дюар, където се поддържа при постоянни условия.

Защо да не се пропуснат всички тези етапи и тялото просто да бъде превозено?

Основателен въпрос, а отговорът на него е самата същина на темата. Транспортирането на тялото за съхранение дни след смъртта, без изчакване и стабилизация, би било далеч по-евтино: не биха били необходими денонощно дежурни обучени екипи и специализирано оборудване. Но това би обезсмислило начинанието, защото при днешните технологии качеството на съхранението се определя почти изцяло от това колко бързо започва процедурата. Пропускането на SST би спестило средства, но за сметка на качеството на съхранението, за което всъщност се плаща.

Затова изборът е съзнателен: поддържат се скъпи резервни екипи, които са постоянно в готовност, за да не се допусне загуба на информация, важна за бъдещото възстановяване на човека. Именно при SST криониката престава да бъде само философски залог и се превръща в спешна медицинска операция, при която времето е решаващо.

Допълнително четиво

• Концепцията за смъртта в биостазиса
• Защо криосъхранението се извършва при −196 °C?
• В кои случаи не е възможно крионично съхранение?
• Основен речник