Биостазисът като акт на любов

Биостазисът често се описва като личен избор за оцеляване.

Това е вярно, но не е цялата истина.

За много хора най-дълбоката причина не е абстрактна любов към бъдещето. Тя е желанието да останат част от живота на друг човек.

Понякога това означава надеждата да продължите пътя заедно.

Понякога означава решението, че собственият живот заслужава още един опит, дори когато хората около вас не го разбират.

А понякога е родител, който се изправя пред границите на съвременната медицина и отказва да затвори последната несигурна врата пред детето си.

Любовта не гарантира, че биостазисът ще проработи. Тя обяснява защо тази възможност може да има такова значение.

Желанието да живееш може да е акт на любов към себе си

Инстинктът за самосъхранение понякога бива отхвърлян като егоизъм.

Подобна преценка е твърде прибързана.

Човек може да се грижи за семейството си, да приема несигурността и въпреки това да вярва, че животът му заслужава да продължи.

Ким Суоци е трябвало да отстоява тази позиция, докато умира от глиобластом на 23 години.

Беше опитала стандартно лечение и експериментално лекарство. Когато ракът се върнал, тя искала мозъкът й да бъде запазен след настъпването на смъртта.

Баща й отказал да финансира плана и й казал, че ще трябва да се справи сама.

Ким се справила. Майка й дала пари, непознати направили дарения, а приятелят й помогнал да доведе плана до край.

Разказът, публикуван във вестник The New York Times, не е еднозначна история за семейно единство. Това е история за млада жена, която настоява желанието й да бъде взето насериозно.

Желанието за още един шанс в собствения живот не е егоистично само по себе си.

Ким знаела, че съживяването не е възможно в момента и може никога да не стане.

Тя не избирала между доказано лечение и примирение. Тя избирала между неизбежното биологично разпадане и несигурния опит да се съхрани информацията, която носи мозъкът й.

Това разграничение не доказва, че изборът й е бил правилен.

То обаче показва защо любовта към себе си може да е рационална. Животът на човека не губи стойност само защото той самият иска да го запази.

Границата между самоуважението и егоизма е разгледана в статията „Дали криониката е егоистична?“

Някои хора искат да продължат пътя заедно

За двойка, близки приятели или братя и сестри биостазисът може да изразява едно просто желание: ако някога отново има живот, надявам се да си част от него.

Тази надежда е емоционално сериозна. Тя не е договор с бъдещето.

Единият от двамата може да бъде съхранен при по-добри условия. Другият може изобщо да не бъде достигнат навреме от екипа за незабавна реакция. Единият може някога да се окаже подходящ за съживяване, а другият да не е.

Дори евентуалното съживяване може да се случи в различни моменти за двамата.

Затова честното изречение не е „ще се събудим заедно“.

То е „искам да запазим тази възможност заедно“.

Разликата е важна, защото любовта много лесно може да се превърне в натиск.

Фразата „ако ме обичаш, ще се запишеш“ поставя условие другият човек да докаже привързаността си, като приеме вашето решение по труден въпрос.

Той може да разбира науката и все пак да откаже. Може да приема смъртността като неотменима част от живота, да не споделя определени възгледи за личната идентичност или да предпочита средствата му да бъдат насочени към други отговорности.

Отказът му не е доказателство, че ви обича по-малко.

Любовта може да подтикне друг човек да участва в плана. Тя не може да отнеме правото му сам да вземе решение.

Възможността да се събудите без хората, които познавате, е разгледана в статията „Какво ще стане, ако се събудя сам?“

Какво може да направи родител, когато медицината е стигнала своя предел?

Решението е още по-трудно за родителите, защото малкото дете не може да избира само.

Филмът „Hope Frozen: A Quest to Live Twice“ следва тайландско семейство, изправено пред този проблем.

Дъщерята им, известна като Айнз, умира от мозъчен тумор през 2015 година, когато е на две години.

Netflix я представя като най-младия човек, подложен на криопрезервация. Баща й бил физик, работещ с лазери, а семейството изповядвало тайландски будизъм.

Те не открили скрито лечение. Дъщерята им починала и никаква съществуваща медицина не можела да я върне.

Криопрезервацията била последният им опит да запазят възможността за бъдещо решение.

Не можели да обещаят на дъщеря си, че някога ще има друг живот. Можели само да решат дали да запазят шанса за такъв.

Това да бъде наречено акт на любов не премахва етичните въпроси.

Айнз не можела да даде съгласие. Родителите й не можели да знаят дали тя би пожелала съживяване, дали в бъдеще би могло да бъде възстановено същото лице и какъв би бил този живот.

Родителите вече вземат необратими медицински решения за децата си. Биостазисът е нетипичен случай, защото възможните му последици се простират далеч отвъд живота на самия родител.

Филмът не свежда това напрежение до лозунг. Той проследява скръбта, научната надежда, религиозните въпроси и тревогите на брата на Айнз.

Именно затова този пример е важен.

Любовта е истинска, но несигурността също е реална.

Когато родителите уреждат биостазис за дете, което е живо, решението трябва да бъде преразгледано, щом детето порасне достатъчно, за да го разбере.

Любовта може да бъде причината планът да бъде изготвен. Тя не бива да отнема на бъдещия възрастен правото да го приеме или да го отхвърли.

Любовта означава и практическа работа

Желание, което не е ясно изразено и съществува само в съзнанието на човека, лесно може да остане неизпълнено.

След смъртта партньорът може да се наложи да се обади на номера за спешна връзка, докато е в шок. На роднина може да се наложи да обяснява плана пред болница или пред служител на погребална агенция.

Ако никой не намери документите, добрите намерения няма да заместят липсващите книжа.

Финансово обезпечена договореност, правилно посочен бенефициент и информирани контакти при спешни случаи превръщат желанието в план, по който другите могат да действат.

Tomorrow.bio и местните му партньори поемат процедурата, документацията и транспорта. Семейството не бива да бъде принудено да действа като импровизиран организационен екип.

Самият член все пак има важна роля: да предостави поисканите документи, да поддържа актуална контактна информация и да се увери, че нужните хора знаят за договореността.

Кои документи трябва да се пазят обяснява какво трябва да остане лесно откриваемо.

Разговорът в семейството също има значение.

Документите могат да защитят едно решение. Те не могат да предотвратят всеки конфликт край леглото на болния.

Навременният разговор дава на близките време да преценят дали тревогите им са научни, религиозни, финансови или емоционални.

Целта не е да спечелите всеки спор, а желанието на пациента да бъде ясно, преди скръбта да наложи бързи решения.

Какво да направите, ако семейството ви е против разглежда именно този разговор.

Затова биостазисът може да бъде акт на любов по различни начини.

Може да е любов към себе си, изразена в отказа да смятате собственото си бъдеще за лишено от стойност.

Може да е любов към друг човек, изразена в надеждата да имате повече време заедно.

Може да е и родителска любов, която води до последен несигурен избор, когато сигурни възможности вече няма.

Никое от тези чувства не доказва, че съживяването ще се случи.

Актът на любов е да запазите възможността, без да прикривате несигурността, да се подготвите добре и да оставите другите свободни сами да решат как да постъпят.

За допълнително четене

• Планиране заедно с най-близките хора
• Защо решението остава лично
• Как желанията се превръщат в изпълним план
• Какво не може да обещае този избор