В кои случаи не можете да бъдете криопрезервирани?

По-голямата част от този Codex е посветена на ползите от криониката. Тази статия разглежда ограниченията ѝ, защото не би било честно една процедура да се представя като успешна във всички случаи. За да има смисъл, криониката изисква минимална степен на биологична цялост. По принцип всеки може да сключи договор, но има случаи, в които криопрезервацията не може да бъде извършена или качеството ѝ би било толкова ниско, че не би могло да се говори за съхранение.

Изтекло е прекалено много време след смъртта

Това е най-съществената граница. Съхранението трябва да започне, докато структурата на мозъка е още в голяма степен запазена, а тя започва да се разпада в мига, в който кръвообращението спре. Това е надпревара с клетъчния разпад, в която екипът за незабавно реагиране трябва да спечели време. В рамките на часове при стайна температура уврежданията се натрупват, а след дни стават необратими. С тях се губи и информацията, която прави съхранението смислено. Ако тялото остане неохладено твърде дълго след смъртта, криопрезервацията вече не може да бъде извършена по начин, който да има смисъл.

Физическо разрушаване на мозъка

Криониката може да ограничи последиците от някои увреждания, но не може да възстанови физически изгубена структура. Тежка травма, обширно мозъчно увреждане, излагане на пожар или напреднало разложение могат пряко да разрушат структурата на мозъка. Охлаждането не може да съхрани структура, която вече е унищожена. Уврежданията в останалата част на тялото са по-малък проблем за съхранението, отколкото уврежданията в мозъка, защото именно в мозъка се намира информацията, свързана с идентичността на човека.

Тялото вече е погребано или кремирано

Кремацията е окончателна в най-буквалния смисъл: тя превръща структурата в пепел и не остава нищо за съхранение. При погребение разрушаването протича по-бавно, но това не прави криопрезервацията по-възможна. Микробната дейност, влагата и времето бързо увреждат тъканите, а ексхумацията дори след кратък период не може да възстанови необходимата за съхранението структура. След като едно от двете се е случило, криониката вече не е възможна. Пълната аутопсия също може да направи криопрезервацията невъзможна, но по друга причина. При нея мозъкът се отстранява и разрязва, а основните кръвоносни съдове се прекъсват. Така не остава запазен съдов път за въвеждане на криопротектант, а при охлаждане без криопротектант в тъканите се образуват ледени кристали вместо витрификация.

Предотвратимият пропуск: липсата на предварителна подготовка

Горните граници са предимно физически. Това ограничение е организационно. То е единственото, върху което човек до голяма степен има контрол, и вероятно причинява повече пропуснати случаи от драматичните инциденти. Качеството на съхранението зависи от това колко бързо екипът може да достигне до пациента, а това изисква предварителна организация.

• Осигурено финансиране. Предварително уреденото финансиране позволява процедурата да започне веднага, без да се чака осигуряването на средства.
• Изготвени документи. Предварително подготвените правни и медицински документи позволяват на екипа да действа веднага след констатиране на смъртта.
• Информирани близки. Семейството, хората, полагащи грижи, и другите близки трябва да знаят желанието на пациента и към кого да се обърнат. Това може да направи разликата между навременно уведомяване и пропусната възможност.
• Видима идентификация. Гривна или медальон с медицинска информация могат да уведомят екипите за спешна помощ за желанието на човека, преди да се наложи да търсят тази информация.

Ако тези условия не са изпълнени, дори физически възможната криопрезервация може да не бъде извършена по организационни или правни причини.

Допълнително четиво

• Какво представлява екипът за незабавно реагиране и защо е важен?
• Надпреварването с клетъчния разпад
• Важни документи, които трябва да пазите
• Основен речник