Как да обясня криониката на семейството си?

Първият разговор за криониката често е несправедлив.

Възможно е да сте прекарали месеци в изучаване на криоконсервацията, бъдещата медицина и границите на юридическата смърт. Семейството ви трябва да осмисли цялата идея за пет секунди.

После се разочаровате, ако първата им реакция не е премерена.

Разбирам ви. Когато вече сами сте свикнали с по-необичайните аспекти на тази идея, лесно забравяте колко странна ви се е струвала в началото.

Семейството ви не започва оттам, откъдето сте стигнали вие. Вие сте вече на страница 200. То е на страница едно.

Не ги наказвайте, че са изненадани.

В нашите разговори с членове чухме много различни версии на този проблем. Някои хора вземали решението сами и едва след това казвали на семейството си. Други с месеци разговаряли със скептично настроен партньор.

Някои роднини били любопитни. Други се тревожили за парите. Трети били разстроени от онова, което криониката изглежда казва за религията, погребението или смисъла на смъртта.

Грешката е да се приемат всички тези реакции като искане за още наука.

Повечето близки нямат нужда от лекция. Те трябва да разберат защо сте избрали криониката, как това решение ще се отрази на тях и какво очаквате от тях.

Не започвайте с науката

Разбирам защо хората започват с витрификацията.

Техническото обяснение изглежда по-безопасно. Може да говорите за температура, криопротектори и структура на мозъка, без да кажете нищо уязвимо за себе си.

За съжаление партньорът ви вероятно не се интересува от концентрацията на криопротектора. Той се пита защо човекът, когото обича, е взел такова решение.

Затова отговорете първо на този въпрос.

Може би обичате живота си и не виждате причина да приемете окончателния край, след като криоконсервацията би запазила поне някаква възможност. Може би сте дълбоко заинтригувани от бъдещето.

Може би просто искате от бъдещата медицина същото, което искате от днешната: още един шанс, когато сегашното лечение не е достатъчно.

Кажете каква е истинската ви причина. Не си служете с внушително философско изречение, което никога не бихте казали на кухненската маса.

Семейството ви знае как говорите.

После обяснете границата ясно. Никой криоконсервиран човек досега не е бил върнат към живот. Технологията, която би била необходима за това, днес не съществува и никой не може да обещае, че ще съществува.

Смятаме, че запазването на човек е по-добро, отколкото унищожаването на информацията в мозъка му. Това е аргументът в полза на криониката. Това не доказва, че резултатът е възможен.

Ако семейството ви иска да чуе процеса, обяснете го просто. Криоконсервацията започва след юридическата смърт. След това Tomorrow.bio се стреми да ограничи допълнителните увреждания, да извърши процедурата по криопротекция на място и да организира транспорта и дългосрочното съхранение в Швейцария.

Пълната последователност е описана в статията „Какво се случва, когато имате нужда от нас“.

Спрете тук.

Не е нужно да прочетете целия Biostasis Codex, преди някой да може да зададе въпрос.

Разберете от какво всъщност се страхуват

Попитайте семейството си какво според тях означава решението ви.

Това не е тест. Това е най-бързият начин да разберете какъв разговор всъщност водите.

Майка ви може да мисли, че се страхувате от смъртта. Партньорът ви може да мисли, че ще наследи огромна сметка. Пълнолетното ви дете може да смята, че няма да има възможност да се сбогува.

Религиозен роднина може да чуе, че отхвърляте вярата на семейството. Друг може просто да смята, че Tomorrow.bio не може да поеме отговорност за толкова дълъг период.

Това са пет различни разговора.

Ако притеснението е свързано с парите, обяснете как е осигурено финансирането на вашето споразумение и им покажете документите. Не казвайте само „уредено е“. Неясните уверения пораждат още повече подозрение.

Ако плановете ви все още зависят от плащане от роднина след вашата смърт, бъдете еднакво честни и за това. Още по-добре, осигурете финансиране, което не зависи от опечален човек, принуден да направи голямо плащане в кратък срок.

Обясняваме този риск в статията „Защо финансираната от семейството криоконсервация при смърт е рискована“.

Ако притеснението е религиозно, не започвайте любителски богословски спор.

Криониката и религията не се изключват непременно. Tomorrow.bio е извършвала криоконсервация на пациенти от няколко религиозни традиции в Швейцария.

Попитайте какво конкретно в дадена религиозна практика или вярване ги притеснява. Отговорът може да е погребението, отношението към тялото, душата, времето или самата идея за намеса в смъртта.

Нашата статия за криониката и религията разделя тези въпроси, вместо да претендира, че всяка вяра има един-единствен отговор.

Ако притеснението е погребението, не обещавайте традиционна церемония, която може да забави криоконсервацията.

Когато семейството го поиска и това е организационно възможно, се стремим да осигурим възможност за кратко сбогуване. Бързото започване на криоконсервацията трябва да има предимство пред продължителна церемония.

Възпоменателна церемония може да се проведе по-късно. Традиционно погребение не е възможно, ако човекът бъде криоконсервиран.

Това може да бъде болезнено за някой, който си е представял посещения на гроб. Кажете го открито. Не прикривайте реалната загуба с бодро изречение за бъдещето.

Фактите могат да изяснят недоразумение. Но не могат да премахнат болката или тревогата.

Уважението не означава съгласие

Тук разговорът често поема в грешна посока.

Членът се опитва да докаже, че криониката е рационална. Семейството се опитва да докаже, че е абсурдна. Два часа по-късно и двете страни разполагат с повече аргументи, но си имат по-малко доверие.

Какъв резултат всъщност търсите?

Семейството ви не е длъжно да оценява по същия начин вероятността за бъдещо връщане към живот. Не е длъжно да се присъедини. Не е длъжно да харесва идеята.

Трябва обаче да разбере, че това е ваше информирано решение.

Роднина може да вярва, че криониката ще се провали, и все пак да уважава волята ви. Това е напълно приемлива позиция.

Поискайте нещо конкретно. Може да имате нужда те да държат подръка нашия телефон за спешни случаи, да ни уведомят при сериозно влошаване или смърт и да предоставят документите, изисквани от нас или от местния партньор по погребални услуги.

Tomorrow.bio организира действията при криоконсервация, координацията с погребалните услуги и транспорта. Не се очаква семейството ви да организира международна координация в момент на скръб.

Но не можем да реагираме на случай, за който не сме уведомени.

Затова „подкрепям те“ все още не е план. Кой ще се обади? Къде са документите? Знае ли резервното лице за контакт какво да направи, ако първото не е на разположение?

Документите, които трябва да са лесно достъпни, са изброени в статията „Важни документи, които трябва да пазите“.

Ако роднина каже, че няма да съдейства, повярвайте му.

Не посочвайте този човек като единственото лице за контакт при спешни случаи с надеждата, че скръбта ще промени позицията му. Осигурете план, който може да се изпълни без неговото одобрение, без да разчита на паметта му или на парите му.

Това не означава да превърнете семейния разговор в заплаха. Означава да разграничите личното уважение от практическата зависимост.

Ако съпротивата стане сериозна, прочетете статията „Какво да направя, ако семейството ми е против?“ и говорете с нас, преди да възникне спешен случай.

Не оставяйте разговора за момент на криза

Някои хора се записват, без да казват на партньора си.

Разбирам импулса. Искат да избегнат спор сега, особено когато смъртта изглежда далечна и на пръв поглед нищо практично не се случва.

Но тайната не премахва спора. Тя просто отлага спора за най-неподходящия възможен ден.

Партньорът ви може да открие споразумението, когато сте критично болни или след смъртта ви. В този момент няма време идеята да бъде осмислена постепенно.

Именно този човек може да се окаже най-важният за осигуряването на необходимото съдействие.

Кажете му, докато и двамата можете да задавате въпроси, да спорите, да си дадете време, да говорите с Tomorrow.bio и да се върнете към темата по-късно.

Първият разговор не е нужно да завърши добре. Просто трябва да започне честно.

В разговорите ни с членове видяхме, че един човек може да остане убеден, а близките му да се нуждаят от много повече време, за да приемат решението му спокойно. Това е нормално.

Върнете се на темата. Поканете семейството си да говори с нашия екип, ако предпочита да пита директно нас.

И кажете „не знам“, когато наистина не знаете.

Престорената увереност не прави криониката по-убедителна. Тя кара говорещия да изглежда неискрен.

Успешният семеен разговор не е този, след който всички започват да вярват във възможността за бъдещо връщане към живот.

Успешният разговор е този, след който близките ви знаят защо сте направили този избор, какво остава неясно и каква роля могат да имат, когато настъпи този момент.

Това е достатъчно, за да превърне личния избор в план, който действително може да проработи.

Допълнително четиво

• Какво да направя, ако семейството ми е против?
• Криониката и религията
• Защо финансираната от семейството криоконсервация при смърт е рискована
• Важни документи, които трябва да пазите